Писмо до мен и теб

Вашият коментар

Моето 21-годишно Аз: „Защо повечето хора искат само нещата, които не могат да имат, или тези, притежанието на които ще им отнеме много (спокойствието, сигурността, приятелството, свободата)?“

Скъпо 21-годишно Аз, скъпи читателю, позволи ми от гордостта на моите сегашни години и на уроците, които уча все още, да те насоча към някои пътеки за размисъл в тази връзка.

Да, фантазиите за новото са по-възбуждащи от това, което вече имаме. Да, понякога мазохистично държим ръката си върху огъня, въпреки болката (или точно заради нея?). Да, има ги любопитството от непознатото, желанието за тръпка, викът за помощ срещу самотата, преследването на мечтата (такава, каквато е там и тогава), усещането за риск. Но тези неща не изчерпват причините за ЖЕЛАНИЕТО, не изчерпват въпроса.

Всъщност, сега Аз ти казвам, че НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЗАЩО ХОРАТА ИСКАТ ….Х, Y, Z…. Важното е да видиш себе си като част от по-голямата картина там и тогава, когато си задаваш тези въпроси. Важното е да се попиташ „Искам нещо или някого?“, „Да имам? Какво означава да имам това или този човек? Дали не е нужно да предефинирам имането?“, „Ако притежавам това, за което мечтая сега, дали наистина то ще ми отнеме свободата, спокойствието, сигурността? Дали няма да ми даде и/или отнеме други неща?“, „Болката ме води къде? На какво мое място? Какво МОЕ нещо ми показва?“, „Любопитството толкова ли е лошо? Към какво/кого е насочено?“, „Рискът и тръпката само в болката и страха ли се намират? Мога ли да ги намеря и другаде?“.

Ах, колко много въпроси! Още въпроси и никакви отговори! Дали, читателю? Дали наистина няма отговори в моя „отговор“? А дори да няма наистина, възможно ли е да се отговори сбито и рационално на вопъла на сърцето? Защото аз, разбира се знам, помня добре за какво си плакало, мое 21-годишно аз. Това, което ще ти кажа, няма да те успокои, може дори да те ужаси, но и сега от време на време плача за същото. Ей, ей, спокойно! Това не означава, че няма промяна в теб след толкова години! Има, макар че не се усеща така грамадански, както си я представят тийнейджърите 🙂

Промяната е, че сега плача осъзнато. Не знаеш какво значи това? И аз не знам. Но не намерих по-добра дума от „осъзнато“. Може би е нещо като да не спираш емоциите си още при раждането им, а да се опиташ да ги пуснеш да излязат и да усетиш какво точно те души за врата, когато сълзите напират. Може би е мисълта, докато сълзите капят, че така трябва да бъде… че ИМАМ НЕЩАТА, КОИТО НЕ МОГА ДА ИМАМ… че съм уязвима, но не съм крехка… че когато губя нещо, печеля нещо… че …

Виж, мое 21-годишно Аз, виж, читателю, няма рецепти и готови отговори на твоите въпроси. Няма и да има. Ако някой ти каже, че има (дори и аз да съм това 😀 ), лъже те или се самозаблуждава. Има ПОДКРЕПА от друг човек/други хора, има ДЕЙСТВИЯ, които избираме и после понасяме последствията им, има БЕЗВРЕМИЕ, в което потъваш за минути или дни, докато не усетиш, че си готов да изплуваш отново в този луд свят.

Има и БОЛКА. Няма какво да се лъжем, няма какво да се лъжеш. Боли те сега от такива въпроси, ще те боли и в бъдеще. Надявам се от други въпроси. Нови и носещи любопитство.

Твоето все така питащо се, по-старо Аз 🙂

Вина и Срам

Вашият коментар

Всички ги изпитваме. Някои по-рядко, други по-често. Някои за едно, други – за друго. Но едно е сигурно – тези две чувства ни разболяват!

Вината и срамът могат да ни направят зависими от психоактивни вещества или нежелани поведения; да ни докарат инциденти и болки на различни места по тялото; да отнемат съня ни; да предизвикат венерически болести и импотентност; да провокират кожни и други заболявания. Колкото по-често и по-силно ни навестяват тези социални чувства (свързани с другите хора), толкова по-слаби и болни сме.

Какво да направим? Има много клишета, свързани с „Обичай себе си!“, но повечето хора питат „Как?“. Как да обичат себе си, да се уважават, да се доверяват на усещанията и нуждите си, когато още от първата им годинка обществото ги е учило, че:

  • да се подчиниш на нуждите и желанията си и да молиш за помощ е унизително и израз на слабост?!?
  • да изразяваш свободно и спонтанно гнева си е лошо и наказуемо?!?
  • да привличаш другите хора с външния си вид, качествата и уменията си, думите си е лъжа, манипулация, нещо пошло?!?
  • да си почиваш, да се отпускаш, да вършиш вътрешна работа, а не външна е проява на мързел и също е наказуемо?!?
  • да проверяваш дали мислите ти са адекватни на ситуацията, задавайки въпроси и търсейки нова информация е проява на глупост и некомпетентност?!?

Познати ли са ви тези житейски неписани правила? А как се чувствате, когато се водите от тях?

В когнитивно-поведенческата психотерапия има няколко упражнения, които се използват за намаляване и облекчаване на чувствата на вина и срам. Тук ще ви представя едно от тях – Оценка на сериозността на постъпката. Важно е да поставяте под съмнение всички неприятни чувства, които ви карат да се критикувате още повече и ви завъртат в порочен кръг!

Упражнението се състои в това да нарисувате на лист една хоризонтална отсечка (скала), като отляво в началото напишете 0 %, а отдясно в края напишете 100 %. На 0% помислете за някакво неутрално действие, което според вас няма да ви донесе никаква вина и срам, например „Не давам пари на просещи хора“, и го напишете. На 100% напишете най-лошото нещо, което според вас човек може да направи, например да насилва, убива и т.н. На 50% напишете нещо средно – действие, което носи голяма вина и/или срам, но не е толкова крайно, например да измамиш човек с пари или каквото вие смятате. Разграфете и останалите проценти – 10, 20, 30, 40, 60, 70, 80 и 90, като помислите какви действия могат да им отговарят. Накрая нанесете на скалата вашата постъпка (или мисъл), която ви носи вина и/или срам. Къде ще я поставите? Разгледайте примерите, които сами сте дали по отсечката. Можете да използвате личната си скала на простъпките постоянно, за да сравнявате действията си и да не ги гледате в черно-бяло.

Има и няколко важни въпроси, които е добре да си задавате, когато изпитвате вина и срам:

  • От моето действие/бездействие има ли реална вреда за някого? Ако да, може ли тя да се компенсира и как?
  • Когато правех това, знаех ли предварително какви ще са последиците от моите действия? Тогава щяха ли да ми се сторят правдиви сегашните ми разсъждения по въпроса?
  • Ако друг човек беше причинил това на мен, колко сериозно бих сметнал че е?
  • Ако тази ситуация се бе случила на най-добрия ми приятел/друг близък човек/, като колко сериозна щях да я оценя?
  • Има ли хора, според които постъпката ми не е толкова сериозна? Какви са техните мисли по въпроса?
  • Тази постъпка колко сериозна ще ми изглежда след 1 месец? А след 1 година? А след 5 години?
  • Имало ли е преди в живота ми други подобни ситуации? Как се справих тогава и какво научих за себе си?

Запомнете, че чувствата вина и срам са свързани пряко с нашите правила и ако правилата ни се променят, чувствата ще ги последват! Ако имате нужда от подкрепа във връзка с неприятни емоции и чувства, заповядайте да разгледате сайта ми и запишете час за консултация с мен 🙂 ЗДРАВЕйте!

Самооценката

Вашият коментар

Какво е самооценката, кои фактори й влияят, каква е разликата със самочувствието и самоуважението. Упражнение за откриване на основни убеждения – Аз съм…, Другите са…, Животът е… Бъдете осъзнати 🙂

За малцинствения стрес и последиците от него

Вашият коментар

Какво е малцинствен стрес? Какво представляват и защо са вредни интернализираните хомо/би/трансфобия? До какво водят предразсъдъците към различните малцинства? Защо е лошо да се делим на „ние“ и „те“? Моите отговори в това видео!

„Крайгълните камъни“ в живота ни и Ритуалите

Вашият коментар

Видео за нуждата от изказване и означаване на важни моменти в живота – загуба, придобивка, влизане или излизане от семейната система и т.н. За природата Живот-Смърт-Живот.