Когнитивни и поведенчески терапии

Идеята на когнитивните и поведенческите психотерапевти е, че равновесието в живота ни се нарушава не от самите ситуации, в които попадаме, а от мислите и отношението ни към случващото се. Целта при тези терапии е да се промени мисленето за проблема и да се изпробват нови начини на реагиране и действие. Терапевтът е по-активен в сравнение с психоаналитика, но клиентът е водещата фигура, която работи заедно с психолога за промяната. Бихейвиористичният подход (психология на поведението, базирана на създаването и промяната на условните рефлекси при човека) и когнитивната психология (как мислите влияят на поведението) се обединяват в когнитивно-поведенческата психотерапия. Накратко КПТ разглежда и променя порочния кръг, при който отрицателните мисли („Ще се случи нещо лошо“) пораждат неприятни емоции (страх, тревога, гняв), емоциите водят до нежелано поведение (обвинение към другия например), а това поведение потвърждава отрицателните мисли („Лошото се случи!“). Терапевтът търси, анализира и показва на клиента си каква е връзката между телесни усещания, мисли, чувства и поведение. Целта е да се оборят крайните негативни очаквания и убеждения, за да се промени усещането, след което да се използват поведенчески експерименти (нови поведения), които допълнително да докажат погрешността на мислите. Терапията чрез приемане и поемане на отговорност, диалектичната поведенческа терапия, преработването на убеждения (когнитивно реконструиране), рационално-емотивната поведенческа терапия, „ваксинирането против стрес“, привикването към страшен за клиента стимул, практикуването на техники за mindfulness (осъзнатост) – всички те могат да бъдат част от когнитивно-поведенческата терапия или отделни методи за работа. КПТ е полезна най-вече при тревожни и депресивни разстройства, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, тоест когато клиентът осъзнава състоянието си и желае активно да работи за преодоляването му.