ОТЧАЯНИЕ

Въпреки че съм психолог, отчаянието ме е застигало често. Безпомощност. Не знаеш какво да правиш и къде да се денеш. Виждаш само пречки и никакви възможности. Уплашен си. Ужасен си. Смяташ, че на теб нищо хубаво няма да ти се случи. Никога. Самосъжаляваш се. Оплакваш се. Мрънкаш пред себе си и пред други хора. Или мълчиш и казваш, че всичко е наред, докато вътрешно се разкъсваш.

Да, познати са ми всички тези чувства и мисли.

Не, няма да ви напиша как да се справите с тях. Защото няма готови рецепти. Все пак, ето ви една подсказка – тези чувства и мисли трябва да излязат навън под някаква форма. Каквато и да е.

Ето една такава форма:

„Ти си болката отляво,

предвидената скръб,

нажежената до бяло,

разкъсващата плът…

Ти си в сълзите горещи,

в задушения ми вик.

Неразказаната притча.

Разделеният магнит.

Незарасналата рана…

Неизтлелият копнеж…

Непрекъснатата вяра…

Основи без градеж…“