Системи на потисничество и влиянието им върху психичното здраве
Кои са системите на потисничество (социални, икономически, политически и културални), в които живеем всички ние?
- Неолиберален капитализъм – идеята, че всичко, дори живите същества, природата, планетата Земя, може да се продаде и купи; овеществяването на отношенията между живите същества; намаляване на ролята на държавата за сметка на частните фирми и корпорации.
- Колониализъм – зависимите икономически отношения и вмешателството във вътрешните работи и политиката на една държава от страна на по-силните страни.
- Класизъм – разделение между хората и дискриминация на база „класа“, социален статус в дадено общество, например идеята за „висша класа“, разделението спрямо икономическо положение на хора, семейства и групи.
- Патриархат/Вириархат и производните му сексизъм и мизогиния: Вириархат – от латински „vir“ – мъж и „archy“ – управление, тоест власт и управление на цис мъжете. Използва се от 20 век насам, означавайки начина на мислене и организиране на обществата, което приема, че мъжете са по-висши от жените, герои, които трябва да бъдат славословени само заради пола им. Акцентът тук не е само „глава на семейство“, а „герой, защитник, имащ сила, власт, доминиращ. Проблемът при вириархата е, че ако някой не иска да го доминират, бива насилван и убит. Сексизмът и мизогинията са инструментите на вириархата – нагласата и поведенията, които унижават и мачкат жените и момичетата вербално, психически, физически, чрез условията на живот; ненаемането на жени в професии с по-високи доходи и по-престижни; отричането и омаловажаването на оплакванията на момичетата и жените от физически симтоми и неразположения и т.н.
- Расизъм – разделение и дискриминация между хората на базата на т.нар „раса“ – произход, националност, цвят на кожата, външен вид, език.
- Ксенофобия – ирационален страх, враждебност и омраза към чужденци, непознати хора, култури, идеи; предразсъдъкът, че „другите“ са заплаха за собствената култура, интереси, безопасност.
- ЛГБТИ-фобия – негативни нагласи, чувства и поведения, както и дискриминация на база родова (джендърна) идентичност, сексуална ориентация и експресия на пола.
- Видизъм – идеята, че хората са „върха на хранителната верига“ и „центърът на вселената“ и следователно имат право да експлоатират, насилват и убиват останалите животни на планетата. Също дискриминацията на нечовешките животни на база вида им (домашни любимци; животни, които се убиват и изяждат; животни за забавление и експлоатация, животни – трофеи и други).
- Ейбълизъм – дискриминация на база здравословно състояние на хората, физически и психически възможности. Например липсата на рампи и асансьори в сградите, липсата на жестомимичен превод и текст с брайловата азбука, отричането на невродивергентността на хората са все прояви на ейбълизъм.
- Ейджизъм – дискриминация на база възраст на хората. Липса на достъп до ресурси и даване на думата на хора поради „много ниска“ или „много напреднала“ възраст; ненаемане на хора на работа заради предразсъдъци за възрастта и т.н.
Ако смятате, че тези системи на потисничество не ви влияят и не се отнасят до вашето ежедневие, дълбоко се заблуждавате. Дори да сте привилегировани (например богати, от т.нар. „бяла раса“, цис хетеро мъже и т.н.), то тези системи на практика управляват живота ви. Те оформят мислите, нагласите и поведението ви. Те казват кое е правилно и кое е грешно, кое е добро и кое е зло, кое е морално и кое – не и т.н. Ако се отклоните дори само от едно от правилата на тези системи, рискувате здравето, дори живота си.
Психичното здраве на хората зависи от т.нар благополучие и усещане за благополучие. Но какво значи „благополучие“ в 21 век, конкретно в България? Да имаш достатъчно пари, за да покриваш нуждите си (не желанията и прищевките, а потребностите като дом, храна, транспорт, дрехи, здравеопазване и т.н). Да можеш да си позволиш да си почиваш от работа, да отидеш някъде поне два пъти в годината за една седмица, да ползваш отпуск и болнични. Да имаш възможност да излезеш от време на време с приятели и да си платиш сметката в заведението. Да можеш да се отдадеш на хоби, интерес, нещо, което ти носи радост и храни любопитството ти. Да си здрав и да можеш да поддържаш здравето си чрез начина на хранене, спорт/движение, медицински услуги и грижи, профилактични прегледи, лекарства и т.н. Да усещаш, че хората, с които и за които работиш, те ценят и уважават (да бъдеш утвърден е нужда, не желание). Да имаш партньор/и в интимен план, които също те обичат и ценят; да формираш и поддържаш романтични и/или платонични връзки с други хора. Това са базовите неща, които определят дали един човек ще е психично здрав и ще се чувства щастлив, благополучен.
Но какво се случва с нас и здравето ни, когато властта се държи от системите на потисничество, описани по-горе?
Ако нямаме пари и умения да ги печелим в условията на капитализма, няма да имаме средства да покриваме нуждите си. Ако сме експлоатирани като работници от дадени хора, няма да можем да си почиваме редовно, да излизаме в отпуск и болнични. Няма да имаме време и за доброволчество, хобита и лични интереси, нито за семейството и приятелите си. Здравеопазването в България също струва пари и, ако ги нямаме, може да живеем болни и наранени до смъртта си. За да излизаш с приятели и да посещаваш културни събития, също са нужни финанси. За да посещаваш психолог/психотерапевт пак трябва да платиш, тъй като психотерапията не е част от услугите по здравна каса. Нагласата в интимните отношения за „даващ“ и „получаващ“ също е резултат от идеите на капитализма и патриархата. По този начин социално-икономическият статус на човека определя физическото, психическото му/й здраве, отношенията му/й с другите хора и бъдещето, живота му/й!
Патриархатът и вириархатът са дотолкова „пропити“ в тъканта на българското общество, че дори не им обръщаме внимание, защото се считат за „норма“! Фактът, че градовете и инфраструктурата са изградени от и за здрави физически мъже (липсата на рампи за хора в колички, липсата на достатъчно и адекватни обществени тоалетни, температурата и осветлението в обществените сгради и други); фактът, че до 2005 година човечеството не е знаело какво представлява клиторът (тогава е описан от жена в цялост); фактът че за менструацията и за менструалната бедност не се говори, въпреки че повече от половината от световното население има менструация; липсата на жени във властта и взимането на решения от страна на хора, които не познават нуждите на жените и малцинствата; насилието над деца и жени; фемицидите; женското генитално осакатяване, на което са подложени милиони момичета всяка година; фактът, че жените притежават 64 % от човешките права, които имат мъжете в световен план; разликата в заплащането и пенсиите между мъжете и жените в ползва на първите; „тройната смяна“ на жените – работа навън, грижа за деца и възрастни вкъщи (невидим емоционален и физически труд), неплатен домакински труд двойно+ повече от мъжете; стереотипите и обидите към жените, които не желаят да имат деца; стереотипите и обидите към жените, които не желаят да се омъжват и/или да имат мъж за партньор.
Изброяването може да продължи до безкрай… Всички тези предразсъдъци, негативни нагласи и актове на насилие се коренят в патриархата и вириархата и те физически унищожават здравето на жените, децата и малцинствата като ЛГБТИ+ хората, мигрантите, ромите и други.
Малцинственият стрес е основната причина за влошеното психично и физическо здраве на куиър хората по цял свят. Множество изследвания* доказват, че дистресът, който ЛГБТИ+ хората преживяват (заради цисхетеронормативната култура, в която живеем, и съответно лгбти-фобията) води до по-чести спрямо цис хетеро хората депресивни и тревожни симптоми, развиване на зависимости, суицидни мисли и действия, социална изолация, злоупотреба с ПАВ, развитие на психични разстройства.
Човешкото благополучие и щастие стават невъзможни или изключително трудно постижими в условия на разделение, дискриминация, насилие и непрекъснат психически и физически натиск да се вкараш в „кутийките“ на системите на потисничество. Важно е това да се знае от всички психолози и психотерапевти, тъй като те консултират и терапевтират индивиди, двойки и групи именно с цел увеличаване на благополучието на клиентите! Ако специалистите по психично здраве не вземат предвид съществуването на системите на потисничество и влиянието им върху всички хора (включително самите специалисти), няма как да помогнат ефективно на клиентите си – дори могат да им навредят! Пример: лекар, специалист по психично здраве, коуч или друг експерт с авторитет пред една хомосексуална жена няма как да й помогне, ако повтаря патриархални, хетеронормативни и ейджизъм идеи като „Хубаво е да изслушвате и успокоявате околните, да се съобразявате с тяхното емоционално състояние“; „Мислите ли за деца? Все пак сте на 30 години…“; „Имали ли сте интимни преживявания с мъже?“, „Сигурна ли сте, че страдате от …., може би е просто стрес!“ и други подобни.
Системите на потисничество разболяват всички хора. Те носят страх, срам, вина и безпомощност – изключително неприятни и хронични чувства, които променят нервната ни система и начина на функциониране на мозъците ни! Ако живеем в състояние на постоянна заплаха, ако нервната ни система е непрекъснато в режим „бий се/бягай/замръзни“, а нивата на хормоните на стреса кортизол, адреналин, норадреналин са завишени – няма как да сме здрави и да се усещаме в благополучие! Ние ще съществуваме, няма да живеем!
Какво да направим по въпроса?
- Първо, да осъзнаем и приемем, че всички живеем „под ботуша“ на системите на потисничество, изброени по-горе. Това може да се окаже трудна задача, защото властимащите и привилегированите хора (като носители на тези системи) правят всичко възможно да отричат действителността и да насочват масовото внимание към маловажни неща, за да не се замисляме и съюзяваме срещу тях. Пример: медиите и народните представители говорят и пишат за „лошите мигранти и бежанци“, за да прикрият факта, че родените в България българ(к)и живеят в бедност заради системите на потисничество, а не заради хората, търсещи убежище и бягащи от същите системи на потисничество в родните си страни.
- Второ, да говорим и пишем по темата за системите на потисничество и за причините за съществуването им, а именно алчността на мнозинството за власт и контрол. Това също не е лесно, тъй като в най-добрия случай медиите забраняват и заглушават (или изобщо не допускат) подобно съдържание, а в най-лошия случай можем да попаднем в затвора заради вярата си в равноправието.
- Трето, да търсим съмишленици и да се сдружаваме, да действаме заедно срещу натиска на тези системи. Най-трудната част, но и най-ефективната.
- Четвърто, да се грижим за себе си на първо място, като спираме, даваме си почивка, оборваме правилата на системите на потисничество и живеем по собствените си стандарти. Това е особено трудно за бедните хора, за жените и за малцинствата, но не е невъзможно. Доказателства са множеството феминистки и куиър движения по света и у нас, които променят историята само заради факта, че съществуват!
А вие как мислите? Какво още можем да направим сами и заедно, за да ЖИВЕЕМ в благополучие, а не да съществуваме в условия на потисничество?