Анорексията като отхвърляне на женското начало

Представям ви откъс от книгата на Лиз Бурбо „Твоето тяло казва: Обичай се!„, в който става въпрос за анорексията от психосоматична и философска гледна точка.

Като отхвърля храната – символ на нашата майка-хранителка, планетата Земя – човекът с анорексия отхвърля майка си. Като отхвърля майка си – своя модел за женско начало – този човек отхвърля женската част в себе си. Жената, страдаща от анорексия, има силна нужда да се научи да живее и да бъде жена, вместо да бяга. Човекът с анорексия лесно се откъсва от земното и се потапя в своя въображаем свят, защото би искал да заживее веднага в отвъдното. Той вече не изпитва влечение към храната, защото е затворил вратата към желанието си за живот и действие.

Страдащият от анорексия първо трябва да промени начина, по който възприема майка си. Майката има право да изпитва страх и гняв като всички хора. Това, което ни кара да страдаме, не са самите събития/факти от живота ни, а нашето възприятие за тях. Като приеме майка си и начина, по който тя го е хранила, човекът с анорексия ще се научи да приема женското в себе си и ще си върне желанието за живот и храна„.

Иска ми се да ви кажа, че това приемане става бързо и лесно, но не е така. Както анорексикът, така и цялото му семейство (особено майчината фигура) се нуждаят от психотерапия, за да осъзнаят посланието на болестта и пътищата пред себе си. Пътят към живота не е лесен, но борбата си струва.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s