Вяра, надежда, любов и мъдрост

Често говорим за тях, но кога и защо ги изпитваме? На какво ни учат? Как достигаме до мъдростта? Какво правим, когато “от нийде взорът надежда не види”? Как обичаме, когато егото ни пламти в омраза? В какво вярваме и защо?

Винаги съм свързвала вярата с интуицията си. Не знам дали интуицията ми е “силна”, но ВЯРВАМ в нея. Когато разумът и чувствата ми не са достатъчни, за да направя избор, когато срещам нещо ново и непознато, на което не знам дали да се ДОВЕРЯ – тогава просто правя първата крачка, такава каквато интуицията ми я подсказва. Знам дали трябва да вляза в някой магазин точно сега или друг път, дали да напиша тази статия или не, дали да говоря с някого или не. ДОВЕРЯВАМ СЕ на Цялостната си личност. Една от теориите за интуицията е именно тази, че тя е гласът на Цялостната личност. Това е термин от юнгианската психоанализа, който означава вътрешния ни бог, тоест ние самите, съчетали в себе си и доброто, и лошото, мъдри и знаещи, в едно с Реалността и Природата. В приказките Цялостната личност често изниква пред героя като старец или старица, които го напътстват, мъдро животно или божество.
ВЯРВАМ в нашата страна. Не знам защо. Но вярвам, че не трябва да я напускам, не трябва да я изоставям като много други. Вярвам, че тя ще оцелее.

Надеждата е много интересно явление. Ако не съществуваше, никое човешко откритие (от първобитните инструменти до смартфоните) нямаше да види бял свят. Когато човек тръгва да прави нещо (да живее), той се надява. НАДЯВАМ СЕ да съм здрава и да виждам здрави всички хора, НАДЯВАМ СЕ да работя това, за което мечтая, НАДЯВАМ СЕ да се случват повече хубави неща. Винаги съм се питала каква е разликата между вярата и надеждата. Някак ми се размиват границите между двете. Като че ли вярата е нещо по-пасивно, свързано с явленията, които вече съществуват по един или друг начин (Бог, Аз, Другите и т.н), докато надеждата поражда любопитство, активност – “Ще направя всичко необходимо и се надявам да се получи”.
ЛЮБОВ е когато обичаш някого независимо от отрицателните му качества, като същевременно правиш същото със себе си! В любовта няма насилие, омраза, срам и вина. Тя е това, което ни е превърнало в Човеци. Не разума, не ловкостта, не силата. Любовта към Другия, към животните, растенията и Природата ни е запазила живи. Аз ОБИЧАМ човека до себе си, приятелите, роднините си, но честичко (като много хора) забравям да пообичам себе си. Да си простя за някоя грешка, която е “голяма работа” само в моите очи; да се наградя за добре свършена работа или просто така – защото съм жива и здрава; да се отпусна. Старая се да си припомням, като подсещам другите 😉
Обратното на ЛЮБОВТА не е омразата, а страхът. Ние сме подли, лицемерни, насилници и отмъстители, когато се страхуваме от Другите и когато не обичаме себе си. Човек, който обича себе си, обича и Другите. Неизбежно е – той или тя просто не може да допусне в сърцето и действията си нещо, което не отговаря на името ЛЮБОВ.
МЪДРОСТТА не е присъща само на старите хора или тези, които “много са преживели”. За мен мъдростта е емоционалната ни интелигентност. Много малко хора могат да изразяват открито емоциите и мислите си, да разпознават правилно чувствата на Другите и да ги зачитат с думи и действия, да контролират емоциите си така, че те да им помагат, а не да им вредят. Това са МЪДРИТЕ хора. Те може да са на 10 години, или на 20. Отличават се от тълпата по самия израз на лицата им, по стойката, по тона им, по това, че те гледат в очите. По това, че ВЯРВАТ, НАДЯВАТ СЕ и ОБИЧАТ.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s