(Не)Цензурирай това

Колко пъти в денонощието се спирате да кажете/направите това, което наистина искате? Колко често преглъщате емоциите си и слагате маската на незаинтересованост и благоприличие? Колко често „замазвате положението“ с нервен смях и „шеги“? Колко хора на този свят са спонтанни и автентични във всеки момент от живота си?

Повечето хора знаят, че потискането на реалните им чувства и мисли води до заболяване на целия организъм – душа и тяло. Въпреки това, те не желаят или не се чувстват способни да изразят пред когото трябва истинските си емоции и желания.

Кое е най-лошото, което би могло да ви се случи, ако кажете „истината, цялата истина и нищо друго освен истината“? Няма да се съгласят с вас? Няма да ви разберат и няма да приемат чувствата ви? Ще ви се подиграят? Ще ви отхвърлят? Въпросът трябва да отиде отвъд тези отговори. Ако допуснем, че всичко това ще ви се случи наистина, как бихте се почувствали? Ужасно? Наранени? Тъжни? Гневни? Уплашени? А как се чувствате сега, когато „преглъщате“ автентичните си емоции и цензурирате мислите си? По същия начин? По-различно?
Случвало се е на и мен и на всички хора, вярвам. Проблемът идва, когато „слагаме кръст“ на наистина важни неща и то често. Когато отричаме СЕБЕ СИ постоянно. Когато се ядосваме на себе си заради страха си да говорим и да застанем твърдо зад думите и действията си. Цензурираме любовта си, гнева си, тъгата си, уязвимостта си, а всъщност – човечността си! Не споделяме с никого болката си. Бягаме от себе си с години. Получаваме болест – психосоматична, тоест резултат от погрешно мислене и погрешни действия. Тези болести, дето идвали „на нервна почва“.

Трябва ли да чакаме да заболеем от рак, за да променим нещо в живота си? Ще кажете „Не, разбира се!“, но след минути ще удавите тъгата си в алкохол например или ще я задушите с храна… Ще отговорите с „Добре съм“ на своя партньор, колега, приятел, родител. Тоест, ще излъжете. Ще излъжете на първо място себе си…

Няма съвети за вашия страх. Няма магическа пръчка, която някой може да размаха пред лицето ви, въпреки че доста „врачки“ и „ходжи“ ще побързат да опровергаят работата на психолозите и психотерапевтите. Първата крачка е да осъзнаете, че имате проблем и да го споделите с някого, пък бил той и непознат. След това потърсете психологическа помощ. Вземете решението да се погрижите за себе си, тук и сега. Представете си колко щастливи бихте били, ако не се страхувахте да бъдете СЕБЕ СИ.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s