Най-смислено-безсмисленото нещо

Какво правиш, когато се чувстваш тъжен, уплашен, тревожен и нещастен? Как задържаш Любовта в себе си, за да не отстъпи тя място на страха и гнева? Как се събираш, когато усещаш душата си на парчета?

Творчеството е едно от нещата, които помагат в такива моменти. Както и да видиш ситуацията от друг ъгъл. Например да си кажеш, че този човек, чийто поведение те наранява, може би също е наранен, може би се защитава от собствения си страх… И да го обичаш въпреки – въпреки страховете му, въпреки гнева му, въпреки ударите, които ти е нанесъл. Това не означава да се оставиш да те удрят, а да запазиш Любовта – своята любов – жива. Да не я превърнеш в омраза, която има същата сила, но тя не е съзидателна, а разрушителна.

Един театрален режисьор казва, че театърът за него бил едновременно най-смисленото и най-безсмисленото нещо на света. За мен творчеството изобщо може да се опише с тези думи. Да рисуваш, да моделираш, да пишеш, да пееш, да свириш, да танцуваш, да създаваш Нещо от… От какво всъщност? Не е от Нищото, защото идва от Сърцето ти, а там е пълно с Теб! С това, което си тук и сега!

Да обичаш нещо или някого заради самото него, без да очакваш и изискваш да ти се даде обратно – това е едновременно най-безсмисленото и най-смисленото нещо на света! Някои биха го нарекли дори нелепо, безумно, смешно… Но то е много силно, то е липса на ум и егоцентризъм, а просто обич и приемане (които са различни от съгласие и единомислие).

Твоите творения знаят, че няма нищо по-трудно от това да преодолееш страховете и разочарованията си и да ги превърнеш в песен, стих, разказ, филм, картина. Другите не ги разбират? Жалко, но те са за теб – за да ти покажат как изглежда болката ти, гневът ти, страхът ти в едно друго облекло. Така ставаш едновременно творец и зрител на своите мисли и емоции. Наблюдавай ги, но не ги съди и критикувай! Това си Ти – ни повече, ни по-малко – и имаш нужда от ПРИЕМАНЕ. Дори когато сам не се разбираш…

Няма лоши и грешни чувства! Има само приятни и неприятни такива. Но едните не могат без другите! Как ще знаеш, че си щастлив сега, ако преди това не си усетил жилото на болката и тъгата? Как ще познаваш границите си, ако не се разгневиш? Как ще знаеш кое е добро за теб, ако не си опитал от лошото?

Доскоро не разбирах хората, които толкова много се прехласват по природните картини и въздишат по разни… безсмислици? Но може би те виждат, мисля си сега, СМИСЪЛА, вложен от най-големия и най-великия творец – природата. Когато погледнеш мравките, носещи семенца по пътя, или цветовете на цветята и листата, или формата на облаците, се усещаш по-малък, по-смирен, по-свързан. Не е ли това най-смислено-безсмисленото нещо?!?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s