Доказано е, че при отхвърляне в мозъка се активират същите области, както при физическа болка. И не просто е неприятно, а наистина боли.
Всеки бива отхвърлян от много хора всеки ден. Разликата е в това кой ни отхвърля (и по-точно каква важност му придаваме ние) и в това как ни отхвърля.
Едно е да ти кажат, че те мразят, а друго е да чуеш, че не се справяш добре в някоя област, например готвене или изучаване на езици. Може да пробваме да чуем непреките послания, идващи от човека, който ни отхвърля. Начинът, по който го прави, може да ни накара да се замислим.
Нека вземем един пример. От известно време излизате с човек, когото много харесвате, и искате връзката ви да се задълбочи. Подемате разговор на тази тема, но чувате отсреща „Ох, не знам, наскоро приключих една сериозна връзка и съм объркан/а в момента.“ Непрякото послание тук може да гласи „Страхувам се да ти се доверя. Ами ако и ти си като бившия/бившата ми?„. Разбира се, това е само пример. Партньорът ви може просто да се нуждае от още време или да разбира задълбочаването на връзката по начин, различен от вашия. Въпросът е да се настроите към човека отсреща и да се опитате да разберете истинското послание в думите му. В конкретния пример може да помолите партньора си да ви каже какво не желае да се случва в следващата му връзка или пък да поговорите за вашите и неговите очаквания за бъдещето. Това обаче става при желание и от двете страни.
Въпросът кой ни отхвърля може би е още по-важен за всеки човек. „Не искам да те виждам повече“ изречено от познат, с когото сме се срещали няколко пъти на кафе, и същото изречение, чуто от човек, когото обичаме, не са едно и също нещо. В първия случай ще ни заболи и ще ни е наистина неприятно, особено ако нашият познат ни е бил добра компания. Във втория случай обаче отхвърлянето може да доведе дори до самоубийство…
Въпросът е как да не се стига дотам, че да изпадаме в дълбока депресия при отхвърляне? Отговорът сигурно няма да ви учуди – зависи от нашата самооценка. Ако човек вярва, че е обичан и заслужава да бъде обичан до края на живота си, то едно отхвърляне, пък било то и от любимия, няма да го доведе до крайни емоционални състояния. Какво се случва обаче, когато основното ни убеждение е, че ако този човек ни отхвърля, значи не струваме и пукната пара? Е, тогава ще се наложи да се оценим наново, а още по-добре – да се терапевтираме.
Съществува и вероятност да преодолеем това отхвърляне, но следващия път – с друг човек – да ни се случи същото. Това обикновено означава, че подсъзнателно избираме партньори, които да ни отхвърлят, въпреки нашите старания да им се харесаме. Причините най-често се коренят в детството ни, в което имаме такъв опит, но не сме го преодолели по адекватен начин. Всеки е различен, но хората си приличат по това, че търсят познатото (дори когато е болезнено за тях) отново и отново, докато не разрешат проблема си по зрял, а не инфантилен начин.
Когато те отхвърлят, това което може да направиш е да си припомниш, че ти си ценен сам по себе си. Такъв, какъвто си, ти си човешко същество, което заслужава любов, уважение и утвърждаване. Дори когато е в калта, диамантът си е диамант.