Да устоиш

Като дете много се учудвах на хора с неприемливо за другите поведение – такива, които злоупотребяват с алкохол, взимат наркотици, зависими са от хазарт, от други хора, изневеряват на партньорите си… Защо тези хора се държат така – питах се тогава. Защо не могат да се спрат? Нали виждат и усещат, че това им вреди? Защо нараняват близките си?

Вече знам защо. Знам какво е да не можеш да устоиш. Да си мислиш, че щастието е на една ръка разстояние, толкова близко… и за да го стигнеш, ти трябва само да… Какво?

Да се надрусаш, как какво?

Надрусването не е само с наркотици, не се заблуждавайте. Можете да се надрусате с всичко, което ви носи удоволствие… за кратко. Защото веднага след удоволствието идват ТЕ. Ужасните ТЕ. Тези, от които бягаш. Вината, болката, отчаянието, срамът, страхът. И остават с теб… до следващото надрусване.

Знам причините за зависимостите. Някои от тях изпитах и на свой гръб. Но все още се чудя – как може? Та нали този или това е разрушително за човека? Не вижда ли, че се съсипва? Все още ми е трудно да приема факта, че ставаме зависими от нещо или от някого.

Иска ми се да ви кажа за зависимостта от хора. За тази от алкохол и наркотици си знаете. И за тази от храната сте чували, предполагам, все нещо. Но за ЗАВИСИМОСТТА ОТ ХОРА може би не знаете. Та, нещичко ми се ще да научите и за тая болест. А че това е БОЛЕСТ, не се съмнявайте.

Какво представлява зависимостта от човек, ще попитате. Това е когато не можете без някого, но и с него не можете. Боли ви, когато го няма, но двойно повече ви боли, когато е с вас. Този човек най-често е интимен партньор и по-често е мъж, защото емоционалната зависимост е по-присъща за жените. Обикновено жената, която е емоционално зависима търпи насилие – психическо, физическо, сексуално – от партньора си, но не го напуска. Защо? Защото е зависима. Ако питате такава жена защо не напуска този мъж, е все едно да питате наркоман защо не се стегне и не спре отведнъж наркотиците…

Зависимите от хора човеци често са успели – по критериите на обществото. Те имат семейство, приятели, кариера, достатъчно пари. Понякога отстрани животът им изглежда подреден и розов. Но в тях се е настанил хаосът и адът. Тези хора не са научени в детството си на следните неща:

• да защитават и отстояват личните си граници („Няма да ти позволя да…“)
• да се доверяват на себе си и да обичат себе си („Аз съм важен и никой няма право да ме унижава“)
• да вярват на емоциите и на тялото си („Не се чувствам добре с този човек, значи нещо не е наред“ вместо „Той е ядосан, значи аз съм виновна“)
• да не търсят утвърждаване, приемане и обич от хора, които не могат да им ги дадат (поради собствените си страхове и комплекси)
• да вярват в собствените си качества и възможности („Аз мога да бъда щастлива без този човек, кoлкото и да го желая“)

Емоционално зависимите хора почти винаги бъркат секса с интимността. За съжаление, това са две коренно различни неща. Но сексът (особено с човек, с когото имате „химия“) е велик наркотик. И често приспива сетивата на индивида за недостатъците на връзката като цяло. Защото интимност не може да съществува без взаимни УВАЖЕНИЕ, ДОВЕРИЕ и ПРИЕМАНЕ!

Зависимите от хора човеци имат проблем. Но често той е невидим – няма празни бутилки, няма спринцовки, няма повръщане на храна. Има обаче липса на живот, на живец, на щастие в съществуването им. Защото щастието не е в Другия. Щастието винаги е в нас.