Бягай!

Болката е отвратителна. Грозна. Задушаваща. Да искаш човек, който не те желае. Не е глупост. Не е слепота. Схема е.

Схемите представляват модели на мислене и поведение, формиращи се в детството и отразяващи се върху целия живот. Те водят началото си от травматични събития като изоставяне, критикуване, свръхобгрижване, малтретиране, отхвърляне и т.н., причинени от родители, роднини или други деца. С времето схемата става част от теб и ти продължаваш да създаваш ситуации, сходни с травмите, които си преживял. (Ако като дете си бил изоставен от родител/и, много е вероятно като възрастен да попадаш на партньори, които също ще те изоставят по една или друга причина. Ако си бил прекалено критикуван и унижаван от възрастни или връстници, може партньорите ти да се държат по подобен начин и сега. Ако си бил отхвърлян – като личност, а не като действия – вероятно и човекът, към когото изпитваш страст, ще те отхвърли по подобен начин.) Това не са факти, а предположения, които обаче доста често се оказват истина, когато човек не е преработил схемите си, тоест не ги е осъзнал и не се е опитал да промени мисленето си във връзка с тях.

Едно от най-неприятните свойства на тези модели е да тласкат човека към партньор, който не е за него. Откъдето и да го погледнеш. Какво се получава? Човек изпитва неописуемо привличане и желание към някой, който – най-общо казано – не се държи добре с него. Подиграва му се, присмива му се, насилва го по един или друг начин или го манипулира за свои цели, възползвайки се от страстта му, изоставя го, лъже го, не го уважава като личност.

Защо стоим при такъв човек? Къде са чувството ни за самосъхранение, самоуважението ни, гнева ни? За първите две не знам, но гневът ни е тук. Само дето не е насочен към този, който ни измъчва, а към околните, които се опитват “да ни отворят очите” или към нас самите. А нали знаете какво се получава, когато се мразим? Познахте! Болест. Физическа и психическа.

И така, защо се самоизмъчваме въпреки хилядите знаци, че този човек няма да ни даде това, от което имаме нужда? Защото…тази ситуация ни е позната, знаем какво да очакваме (подсъзнателно) и как да реагираме на него. Въпреки факта, че очакваното е болезнено, а реакцията – инфантилна. Въпреки че познатото ни унижава, а реакцията ни е да го търпим.

Изходът? Бягай! Бягай от такива хора, все едно животът ти зависи от това. Защото е точно така – здравето и животът ти зависят от това с кого ще споделяш тялото и духа си. Ако не искаш повече да се въртиш в порочния кръг на “обича ме – не ме обича”, бягай! Трудно е, да. Цялото ти същество крещи, че не искаш друг/а, че с другите няма да е същото. Да, няма да е същото – другите ще те уважават и обичат такъв, какъвто си, а няма да те унижават и стъпкват на всяка крачка. Да, с другите няма да ти се пръска сърцето, докато се целуваш, но и няма да се чудиш всяка секунда “Ще си тръгне ли?” веднага след разменените интимности. Да, пеперудите в стомаха и летенето над земята може и да ги няма, но ако преди те са вървели ръка за ръка с мъката и съмнението, не е ли по-добре, че ги няма? Какво ще избереш – няколко секунди удоволствие с твоя мъчител или години щастие с човек, който те обича?

На всеки му се е случвало да стори нещо, без да мисли, без да иска, въпреки разума си. И знае колко силна е схемата, когато е активирана – сякаш було пада пред очите ти и невидима ръка те бута към пропастта. Но това е заблуда! Ти си вече голям, имаш оръжия в ръцете си – оръжия, които са ти липсвали като дете. Разкъсай тази заблуда, почувствай силата си, повикай отново до себе си Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта. И продължи напред. Въпреки болката.