Искам и Трябва – приятели или врагове?

Представяте ли си колко закърнели са мозъците ни от многогодишно възпитание и моделиране от страна на обществото?!? Толкова закърнели, че когато ни попитат какво наистина искаме, често не можем да отговорим… Не можем да стигнем до дълбините на сърцето си и да кажем с абсолютна сигурност – Ето това искам!

Как човек знае, че иска нещо? Май не е толкова просто да се отговори на този въпрос. Ако изключим какво според него трябва да има или да направи… Ако изключим нещата, които близките му искат за него… Ако изключим прищевките му, тоест „МЕНТЕпотребностите“, както ги нарича Мадлен Алгафари… Ако изключим страховете му, които го тласкат към това да трупа вещи, медали, комплименти… Тогава може би ще сме по-близо до това какво наистина искаме.

Социалните стереотипи са много силни във всяка една страна по света, но в България като че ли мнението на другите винаги е било по-важно от собственото ни усещане за живота и как той трябва да се живее. „Какво трябва да направиш преди да навършиш 30 години“, „Плюсове и минуси на късната бременност“, „Как да си изберем партньор“ и още куп други съвети и правила слушаме и усещаме още от най-ранна детска възраст. А колко често са ви питали ВИЕ какво искате, от какво наистина имате нужда? А колко често са ПРИЕМАЛИ отговора ви, без да ви съдят?

Дали „трябва“ и „искам“ са врагове? Нормално ли е те да сочат две и повече противоположни неща? Например „искам да съм спокоен и щастлив“ и „трябва да работя“? Нужно ли е да сме спокойни и щастливи само ако не сме на работа? Или пък неписаният закон, че целта в живота на всеки човек е да се ожени/омъжи и да има деца? Или това, че трябва да бъдеш само с един партньор до края на живота си? Има още много „трябва“, но къде тук е свободната воля?!?

Ще кажете – Много често казваме „трябва“, когато имаме предвид „искам“, например „Трябва да тръгвам“, когато не ни се стои повече с човека или хората около нас. Възможно е, но какво послание отправяме с тези реплики първо към себе си и след това към човека срещу нас? Не казваме ли на себе си, че не е важно какво искаме, а само какво трябва? И не оставяме ли другите с впечатлението, че не избираме сами действията си?

Не е нужно Искам и Трябва да са врагове. Но много малко неща трябва да се правят – те са описани в законите, например Наказателния кодекс. Всичко останало би следвало да е в областта на Искам. Колко често обаче спираме и си задаваме въпроса Какво наистина искам? За какво копнея сега?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s